За нас

Кои сме ние
Фирмата ни е създадена през 2000 г. от двама физици и инженер. След детайлно проучване на публикациите в научните списания за въздействието на среброто върху човека създадохме технология за производство на Сребърна вода, както и апаратурата за тази технология и двете регистрирани в МЗ. Това беше името с което колоидното сребро излезе на пазара в България като дезинфектант, регистриран в Министерство на здравето. 
Нашите Партньори


История на употреба на сребърна вода 

Още преди изобретяването на антибактериалния сапун, колоидното сребро се е използвало като дезинфектант. Сребърни разтвори са използвани за дезинфекция на хирургически инструменти и лабораторно оборудване. Поради антисептичните качества на колоидното сребро, то се е използвало за приготвяне на превръзки след Гражданската война в Америка. Обширни изследвания на среброто в Русия се правят 30-те години на миналия век, намират се най-подходящите начини на приложението му при човека. Благодарение на колоидното сребро са излекувани много хора с незарастващи рани, получени във ВСВ, които не са се поддавали на никакво друго лечение. Антибактериалните свойства на среброто са и причината, поради която в църквата се използвала сребърен кръст за даване на Причастие и спиране на болестите. Древните Гърци са научили за здравословните свойства на среброто още преди хиляди години, когато най-богатите семейства са се хранили от сребърни съдове и прибори и са страдали много по-рядко от тези, които са използвали такива от керамика или желязо. Хипократ, смятан за основоположник на медицинската практика, стривал сребро на прах и го смесвал с вода като средство за подобряване на здравето. 

През древността, до момента на откриване на хладилника и консервирането, в млякото са пускани сребърни лъжици и монети, за да се предпази от разваляне. Сребърен нитрат на маз се е използвал за дезинфекция на очите при новородени десетилетия след откриването на пеницилина.

Днес, сребърната вода се използва за борба с бактериални и вирусни инфекции и заболявания причинени от тях.

Механизъм на действие на колоидното сребро

Колоидното сребро убива едноклетъчните организми и вируси като нарушава техния метаболизъм и способност за размножаване. То е ефективно срещу патогенни микроорганизми и не взаимодейства с други лекарства. Научни изследвания показват, че чистото сребро има способността да убива бактериите, дори такива, устойчиви на конвенционални дезинфектанти. 

Среброто действа като деактивира определен ензим, отговорен за жизнената дейност и репликация на бактериалната клетка. Ензимът, който се засяга, е нужен на редица анаеробни бактерии, вируси, дрожди и плесени. Тъй като, не е насочено към борба със специфичен микроорганизъм, колоидното сребро и сребърната вода, в която се съдържа може да се използва като превантивно средство срещу редица болести, причинени от патогени с подобен жизнен цикъл. Не е установен болестотворен микроорганизъм, който да може да живее в присъствието на дори минимални следи от колоидно сребро. Лабораторни тестове са показали, че анаеробните бактерии, вируси, гъбички и други микроорганизми умират няколко минути след контакта със сребърните йони. Паразитите също се повлияват, дори във фаза на яйце.
Според доклад ('The development and functions of silver in water purification and diseases control' публикуван на 26.03.1998 г. ) , написан от американските учени Richard Davies и Samuel Etris съществуват три основни механизма, на които се основава лечебната сила на колоидното сребро:


* Каталитично окисление - среброто естествено се свързва с кислородни молекули, които лесно реагират със сулфхидрилните групи на бактериалните и вирусните клетки. Това води до прекъсване на клетъчното дишане на патогенните клетки.

* Взаимодействие с клетъчните мембрани на бактериалните клетки – според тази теория, сребърните йони имат способността да се прикрепят директно към клетъчните мембрани и да нарушат клетъчното дишане на патогенната клетка.

* Свързване с ДНК - сребърните йони директно навлизат в бактериалната ДНК, като все още не е ясно как точно се осъществява това свързване, без унищожаване на водородните връзки, което от своя страна позволява запазване на структурата при нарушена репликация на ДНК.